2.04.2024 г., 18:39 ч.

Жетвар на нищото 

  Поезия » Философска
256 3 8
ЖЕТВАР НА НИЩОТО
Дълго жънах просото по залеза
с китки, стегнати в здрава каишка.
Хоризонтът от сол побеляваше.
Звездни кошери мракът разбишка.
Зажужаха пчелите му сребърни –
шепа гневни и остри трошици.
Сред задушната смрад на таверните
сбор ли свирят за лунатиците?
Всеки грабнал по халба и с крясъци
за поредното вика кръмаря.
Знам, че нощем в пустинните пясъци ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??