Жътварска песен
Жътварска песен
Там далече на Добруджа в полето,
морна жетварка жъне с песен на уста.
Житото узряло е, тежко наедряло е сега
поспре, забърше чело и пак хване сърпа.
Тя пее и само песента помага и сега,
останала без либе, останала сама.
Само едно гласче и приглася от люлката,
то сгрява и душата, с детето не е тя сама!
Хванала здраво сърпа в ръка, жъне и пее,
песен жътварска, пеела и я и нейната майка.
Пее и връзва тежките снопи , па се и позасмее,
на малкото си детенце , нейната помощничка.
Жъне и все поглежда тя към небето,
да няма тъмни облаци, сиви и мрачни.
Да прибере навреме снопите от полето,
че още много работа я чака в селцето!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
