Там далече на Добруджа в полето,
морна жетварка жъне с песен на уста.
Житото узряло е, тежко наедряло е сега
поспре, забърше чело и пак хване сърпа.
Тя пее и само песента помага и сега,
останала без либе, останала сама.
Само едно гласче и приглася от люлката,
то сгрява и душата, с детето не е тя сама!
Хванала здраво сърпа в ръка, жъне и пее,
песен жътварска, пеела и я и нейната майка.
Пее и връзва тежките снопи , па се и позасмее,
на малкото си детенце , нейната помощничка. ...