Жътварска песен

24.02.2024 г., 12:10 ч.

Поезия

484 0 4

Там далече на Добруджа в полето,

морна жетварка жъне с песен на уста.

Житото узряло е, тежко наедряло е сега

поспре, забърше чело и пак хване сърпа.

Тя пее и само песента помага и сега,

останала без либе, останала сама.

Само едно гласче и приглася от люлката,

то сгрява и душата, с детето не е тя сама!

Хванала здраво сърпа в ръка, жъне и пее,

песен жътварска, пеела и я и нейната майка.

Пее и връзва тежките снопи , па се и позасмее,

на малкото си детенце , нейната помощничка.

Жъне и все поглежда тя към небето,

да няма тъмни облаци, сиви и мрачни.

Да прибере навреме снопите от полето,

че още много работа я чака в селцето!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.