vezna (Мир)
43 378
17 окт. 2008 г., 17:41

*Жилав гняв* 

  Поэзия » Другая
684 0 3
 

Когато ме отблъскваше от себе си,

едва ли Вярвал си, че ще успееш

с бодлива Гордост

драскотините до кръв да премълчиш,

ти Нежността избра

с Tърпение да заличиш...

 

А знаех, че те имам за Секунди

и после пак, понесла

Любовта си в дрипа -

се скитах  в прашно, каменно поле,

натъртващо нозете ми

с необратима по изгубеното - Mъка.

 

А ти изтриваш ме от себе си

със гумичка -

пръскаш и

нищожните останки на Страстта,

поливаща със восъка си пръстите ми

и на Щастието и безсилие плача.

 

Когато ме затриеш в себе си,

едва ли няма да Усещаш пак -

вкуса на жилавия Гняв,

забил паразита по тогава...

Едва ли егоистично е,

че се Надявам...

© Мир Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??