vezna (Мир)
43 378
Oct 17, 2008, 5:41 PM

*Жилав гняв* 

  Poetry » Other
688 0 3
 

Когато ме отблъскваше от себе си,

едва ли Вярвал си, че ще успееш

с бодлива Гордост

драскотините до кръв да премълчиш,

ти Нежността избра

с Tърпение да заличиш...

 

А знаех, че те имам за Секунди

и после пак, понесла

Любовта си в дрипа -

се скитах  в прашно, каменно поле,

натъртващо нозете ми

с необратима по изгубеното - Mъка.

 

А ти изтриваш ме от себе си

със гумичка -

пръскаш и

нищожните останки на Страстта,

поливаща със восъка си пръстите ми

и на Щастието и безсилие плача.

 

Когато ме затриеш в себе си,

едва ли няма да Усещаш пак -

вкуса на жилавия Гняв,

забил паразита по тогава...

Едва ли егоистично е,

че се Надявам...

© Мир All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??