17.10.2008 г., 17:41

*Жилав гняв*

917 0 3
 

Когато ме отблъскваше от себе си,

едва ли Вярвал си, че ще успееш

с бодлива Гордост

драскотините до кръв да премълчиш,

ти Нежността избра

с Tърпение да заличиш...

 

А знаех, че те имам за Секунди

и после пак, понесла

Любовта си в дрипа -

се скитах  в прашно, каменно поле,

натъртващо нозете ми

с необратима по изгубеното - Mъка.

 

А ти изтриваш ме от себе си

със гумичка -

пръскаш и

нищожните останки на Страстта,

поливаща със восъка си пръстите ми

и на Щастието и безсилие плача.

 

Когато ме затриеш в себе си,

едва ли няма да Усещаш пак -

вкуса на жилавия Гняв,

забил паразита по тогава...

Едва ли егоистично е,

че се Надявам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...