Жилаво, върбово
Как искам в сънищата ти да крача,
държейки здраво твоята ръка,
по уличката малка, тъй позната,
със дъхавата цъфнала липа
и пейка - стара, вехта,
и спомен - жив като света...
Как искам и в мечтата ти да властвам,
обсебена от твоята душа -
надвесена върба плачеща,
да преглъща труден миг завчас,
да поглъща и отнася болка,
превърнала ги от сълзи във смях!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
