Оставаме вечно сами
в мрака безжизнен на нощта,
с дефицита на отговори
и разплакана душа...
Комплименти отново Тома, за позицията и повода за дълбок размисъл...
Дали, Тома?!
Намерих си разни неща в този ти стих. Дойде ми нещо като обвинения с елементи на разсъждения. За някой колкото и каквото и да дадеш, все не е достатъчно, все не е правилно... На други им стига толкова малко, че чак изпадаме в недоумение... Абе с две думи баланса нещо все ми убягва. Може би ще му хвана цаката, ама друг път...
Замисли ме Тома...
Радостта от даването е по-голямо от вземането за мен!
Ръка която дава не осиромашава, а сърце което се раздава все по-богато става!
Поздрав!
Ти не просто си прав за тази житейска песен,просто нямам думи!!!
Ноо...такъв е живота в края на краищата,взимаме,даваме!
Приеми моите поздрави и то най-искрени.
Аз бих казала, че даваме понякога незаслужено много или взимаме незаслужено много, но "търсенето на гуша за стискане" е перманентно, когато има прецакани (а то винаги има).
Много се зарадвах на стиха ти, Тома. Близко светоусещане и се усмихвам, че не съм сама в търсенето на отговори.
Събуди ме стихът ти. Запитах се: Колко ли давам аз, какво имам и аджеба, на правилните хора ли го давам + още един куп въпроси. Човъркна ме дълбоко, за което ти благодаря.
Във всеки ред има нещо, което да ни замисли. Толкова много въпроси повдигаш, че едва ли някой може да отговори или поне да открие истината за себе си... Браво, Тома!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.