4.12.2008 г., 16:24 ч.

Житейска песен 

  Поезия » Друга
1612 0 36

Житейска песен
(Гуша за стискане)



Взимаме толкова, колкото искаме...
... Само че... колко ли даваме?
Търсиме повод и гуша за стискане,
с крайната цел - оправдаване.

Имаме толкова, колкото взимаме,
само че... някога стига ли?
Всяка любов е едно консумиране -
уж, за да бъдем щастливи.

Даваме толкова, колкото имаме.
Да, но дали е достатъчно?
Свикваме бързо до дъно да пиеме.
После се плюем порядъчно.

Взимаме толкова, колкото искаме,
само че колко ли даваме?
Късно се сещаме - все се замисляме...
... чак след принудено нямане.

-
4.12.2008


© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления!
  • Истина до последната дума, прекрасно поднесена. Благодаря на Човек (Ана Стоева), че ме "доведе" тук. Поздравления, Тома!
  • "Късно се сещаме - все се замисляме...
    ... чак след принудено нямане."

    Даа... Замисли ме за принудата на липсата.
  • Браво Тома!
  • Абе как е възможно всеки написан от тебе ред да е толкова стойностен?!И как се събра толкова житейска мъдрост в един толкова млад човек?!
  • браво, браво браво... как не съм те чела до сега
  • накара ме да се замисля.. и определено ми хареса стихотворението ти! поздравявам те!
  • Оставаме вечно сами
    в мрака безжизнен на нощта,
    с дефицита на отговори
    и разплакана душа...
    Комплименти отново Тома, за позицията и повода за дълбок размисъл...
  • Липсата ми е символ на безделие....в случая.
    Тук няма липса, защото си казал просто сложните неща.... Мдааа
  • Й-й-йес!
  • Строг, но справедлив

    "Имаме толкова, колкото взимаме..."

    Дали, Тома?!
    Намерих си разни неща в този ти стих. Дойде ми нещо като обвинения с елементи на разсъждения. За някой колкото и каквото и да дадеш, все не е достатъчно, все не е правилно... На други им стига толкова малко, че чак изпадаме в недоумение... Абе с две думи баланса нещо все ми убягва. Може би ще му хвана цаката, ама друг път...

    Поздрав, де
  • Замисли ме Тома...
    Радостта от даването е по-голямо от вземането за мен!
    Ръка която дава не осиромашава, а сърце което се раздава все по-богато става!
    Поздрав!
  • Силно...много силно!
  • Все пак се замисляме... Поздрави!
  • Много си мъдър, ...!!!
    Без ирония в думите ми, подчертавам го!
    Поздрав, Тома, хареса ми!
  • Ранната диагноза е важна предпоставка за успеха на лечението.
  • Много ви благодаря.

    Радвам се, че ви харесва моята експериментална, екстремална екскременталност на класически пример за обтурационен илеус.

    Желая ви чудесен петък и подобаващ уикенд. Обичайте близките си и облизвайте обичните си, ако се налага.
  • Така е, Тома...
    Но нека не се замисляме за това, само около Коледа!
    Поздравявам те!
  • Ти не просто си прав за тази житейска песен,просто нямам думи!!!
    Ноо...такъв е живота в края на краищата,взимаме,даваме!
    Приеми моите поздрави и то най-искрени.
  • Късно се сещаме - все се замисляме...
    ... чак след принудено нямане.

    Много точно си го казал Тома!
    Поздрав от Шкафчето!
  • Колко много истина има в думите ти!
    Просто не е за вярване!
    Поздравления за хубавия стих!
  • Браво
  • Замисли ме, Тома...
    Поздравления за стиха!
  • Важни въпроси (:
  • Прочетох с удоволствие! Поздрав от мен!
  • Човек трябва да раздава себе си,без да иска отплата.Деянията му един ден ще бъдат оценени...
  • Прочетох с удоволствие! Поздравления, Тома!
  • Аз бих казала, че даваме понякога незаслужено много или взимаме незаслужено много, но "търсенето на гуша за стискане" е перманентно, когато има прецакани (а то винаги има).
    Много се зарадвах на стиха ти, Тома. Близко светоусещане и се усмихвам, че не съм сама в търсенето на отговори.
  • Истина - да! А дали се раздаваме достатъчно? Мисля, че всеки от нас знае!
    Поздрав за стихотворението, Тома!
  • Събуди ме стихът ти. Запитах се: Колко ли давам аз, какво имам и аджеба, на правилните хора ли го давам + още един куп въпроси. Човъркна ме дълбоко, за което ти благодаря.
  • Прекрасно!
  • Ами да,но пък ако можеше да сме щастливи без да мерим искането ,даването ,взимането...Голям си,Тома!!!
  • Бездумна!!!
    Недостиг на Любов и излишък на агресия!!!
  • Стискам ти ръка, Тома!

    Много!
  • Талантът прави, каквото може, геният - каквото трябва!

    Даде ми, каквото ми трябваше - къс поезия. Благодаря и

    Ave!

    P.S. "Life", "Жизнь", "Живот"...?...!



  • Във всеки ред има нещо, което да ни замисли. Толкова много въпроси повдигаш, че едва ли някой може да отговори или поне да открие истината за себе си... Браво, Тома!!!
Предложения
: ??:??