4.12.2008 г., 16:24

Житейска песен

1.8K 0 36

Житейска песен
(Гуша за стискане)


Взимаме толкова, колкото искаме...
... Само че... колко ли даваме?
Търсиме повод и гуша за стискане,
с крайната цел - оправдаване.

Имаме толкова, колкото взимаме,
само че... някога стига ли?
Всяка любов е едно консумиране -
уж, за да бъдем щастливи.

Даваме толкова, колкото имаме.
Да, но дали е достатъчно?
Свикваме бързо до дъно да пиеме.
После се плюем порядъчно.

Взимаме толкова, колкото искаме,
само че колко ли даваме?
Късно се сещаме - все се замисляме...
... чак след принудено нямане.

-
4.12.2008


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...