Dec 4, 2008, 4:24 PM

Житейска песен

  Poetry » Other
1.8K 0 36

Житейска песен
(Гуша за стискане)


Взимаме толкова, колкото искаме...
... Само че... колко ли даваме?
Търсиме повод и гуша за стискане,
с крайната цел - оправдаване.

Имаме толкова, колкото взимаме,
само че... някога стига ли?
Всяка любов е едно консумиране -
уж, за да бъдем щастливи.

Даваме толкова, колкото имаме.
Да, но дали е достатъчно?
Свикваме бързо до дъно да пиеме.
После се плюем порядъчно.

Взимаме толкова, колкото искаме,
само че колко ли даваме?
Късно се сещаме - все се замисляме...
... чак след принудено нямане.

-
4.12.2008


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...