21 июл. 2008 г., 09:44

Житейска завеса 

  Поэзия » Философская
801 0 18
 

 

Плете съдбата своята завеса

от пъстрите нюанси на света,

ту хвърля те във огъня и стреса,

ту те закриля щедро от студа.

 

Веднъж си и любимец и приятел,

друг път си и съперник  непознат,

веднъж в очите нейни си предател,

друг път си за сърцето благодат.

 

Играе си със чувствата човешки,

рулетката безмилостно върти,

напомня ни за миналите грешки

и съживява детските мечти.

 

Плете съдбата своята завеса

от пъстрите човешки жития,

велика и божествена принцеса,

дарена с непокорни сетива.

 

© Наташа Басарова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??