21 июл. 2008 г., 09:44

Житейска завеса

981 0 18
 

 

Плете съдбата своята завеса

от пъстрите нюанси на света,

ту хвърля те във огъня и стреса,

ту те закриля щедро от студа.

 

Веднъж си и любимец и приятел,

друг път си и съперник  непознат,

веднъж в очите нейни си предател,

друг път си за сърцето благодат.

 

Играе си със чувствата човешки,

рулетката безмилостно върти,

напомня ни за миналите грешки

и съживява детските мечти.

 

Плете съдбата своята завеса

от пъстрите човешки жития,

велика и божествена принцеса,

дарена с непокорни сетива.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...