Jul 21, 2008, 9:44 AM

Житейска завеса 

  Poetry » Phylosophy
836 0 18
Плете съдбата своята завеса
от пъстрите нюанси на света,
ту хвърля те във огъня и стреса,
ту те закриля щедро от студа.
Веднъж си и любимец и приятел,
друг път си и съперник непознат,
веднъж в очите нейни си предател,
друг път си за сърцето благодат.
Играе си със чувствата човешки,
рулетката безмилостно върти,
напомня ни за миналите грешки
и съживява детските мечти. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Random works
: ??:??