Jul 21, 2008, 9:44 AM

Житейска завеса

990 0 18
 

 

Плете съдбата своята завеса

от пъстрите нюанси на света,

ту хвърля те във огъня и стреса,

ту те закриля щедро от студа.

 

Веднъж си и любимец и приятел,

друг път си и съперник  непознат,

веднъж в очите нейни си предател,

друг път си за сърцето благодат.

 

Играе си със чувствата човешки,

рулетката безмилостно върти,

напомня ни за миналите грешки

и съживява детските мечти.

 

Плете съдбата своята завеса

от пъстрите човешки жития,

велика и божествена принцеса,

дарена с непокорни сетива.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...