21.07.2008 г., 9:44

Житейска завеса

975 0 18
 

 

Плете съдбата своята завеса

от пъстрите нюанси на света,

ту хвърля те във огъня и стреса,

ту те закриля щедро от студа.

 

Веднъж си и любимец и приятел,

друг път си и съперник  непознат,

веднъж в очите нейни си предател,

друг път си за сърцето благодат.

 

Играе си със чувствата човешки,

рулетката безмилостно върти,

напомня ни за миналите грешки

и съживява детските мечти.

 

Плете съдбата своята завеса

от пъстрите човешки жития,

велика и божествена принцеса,

дарена с непокорни сетива.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...