Плете съдбата своята завеса
от пъстрите нюанси на света,
ту хвърля те във огъня и стреса,
ту те закриля щедро от студа.
Веднъж си и любимец и приятел,
друг път си и съперник непознат,
веднъж в очите нейни си предател,
друг път си за сърцето благодат.
Играе си със чувствата човешки,
рулетката безмилостно върти,
напомня ни за миналите грешки
и съживява детските мечти.
Плете съдбата своята завеса
от пъстрите човешки жития,
велика и божествена принцеса,
дарена с непокорни сетива.
© Наташа Басарова Всички права запазени