21.07.2008 г., 9:44 ч.

Житейска завеса 

  Поезия » Философска
800 0 18
 

 

Плете съдбата своята завеса

от пъстрите нюанси на света,

ту хвърля те във огъня и стреса,

ту те закриля щедро от студа.

 

Веднъж си и любимец и приятел,

друг път си и съперник  непознат,

веднъж в очите нейни си предател,

друг път си за сърцето благодат.

 

Играе си със чувствата човешки,

рулетката безмилостно върти,

напомня ни за миналите грешки

и съживява детските мечти.

 

Плете съдбата своята завеса

от пъстрите човешки жития,

велика и божествена принцеса,

дарена с непокорни сетива.

 

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??