Житейски
Не гасна вече от обида
като превита, тънка сянка.
Не ме боде коприва жалка
на празни думи от „седянка".
Не хвръквам до небето чак
от възмущение назряло.
Не се оставям вече в „мат"
от хора в криво огледало.
Пак горда съм, това не крия,
че тача честните игри,
от болка аз не ще да вия,
не ще ме тя изпепели.
И няма кой да ме завърже
към огъня на буйна клада,
че Доброта ще ме превърже
не ще остане даже рана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Криси Все права защищены
