Не гасна вече от обида
като превита, тънка сянка.
Не ме боде коприва жалка
на празни думи от „седянка".
Не хвръквам до небето чак
от възмущение назряло.
Не се оставям вече в „мат"
от хора в криво огледало.
Пак горда съм, това не крия,
че тача честните игри,
от болка аз не ще да вия,
не ще ме тя изпепели.
И няма кой да ме завърже
към огъня на буйна клада,
че Доброта ще ме превърже
не ще остане даже рана.
© Криси All rights reserved.