25 окт. 2012 г., 14:37

Житейски кръговрат

1K 0 1

   

 

 

Първите лъчи на слънцето изгряват,

какво ли ще ми донесе днешният ден?

Улиците вече постепенно оживяват,

това би трябвало да касае също и мен.                                                     

 

За определен момент съм аз затворен,

като че ли излежавам своето наказание.

Добре, че душевният прозорец е отворен,

че с тези редове да ви дам "показание"!?

 

Жадувам да тръгна някъде забързан,

да бъда към работата си  привързан.

Всеки от нас има талант в една насока,

а аз години наред търся моята посока.

 

Тежко ми е! 

Искам и аз на света от себе да дам,

да го правя със радост и да се отдам!

Опита и знанията си да предам от мен,

моля Бога да дойде този светъл ден!

 

Виена - май 2005г.

Marcello Terezios

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маестро Митко Хаджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...