Oct 25, 2012, 2:37 PM

Житейски кръговрат

  Poetry » Other
1K 0 1

   

 

 

Първите лъчи на слънцето изгряват,

какво ли ще ми донесе днешният ден?

Улиците вече постепенно оживяват,

това би трябвало да касае също и мен.                                                     

 

За определен момент съм аз затворен,

като че ли излежавам своето наказание.

Добре, че душевният прозорец е отворен,

че с тези редове да ви дам "показание"!?

 

Жадувам да тръгна някъде забързан,

да бъда към работата си  привързан.

Всеки от нас има талант в една насока,

а аз години наред търся моята посока.

 

Тежко ми е! 

Искам и аз на света от себе да дам,

да го правя със радост и да се отдам!

Опита и знанията си да предам от мен,

моля Бога да дойде този светъл ден!

 

Виена - май 2005г.

Marcello Terezios

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маестро Митко Хаджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...