28 июл. 2010 г., 22:04

Житейски уроци

2.1K 0 8

 

 

 

Разгърденият вятър ми показа

широтата на свободните си дни.

И друго още - силата да можеш

да обуздаеш смелите мечти...

 

Трепетният огън ме научи

да подтискам лумналата страст –

че с жарки чувства скоро ще се случи

само пепел да остане в нас...

 

Смирената река ми заразказва –

да бъда плитка, кротка и сега

да седна пак край нея и заплача

с душата на пречистена Жена!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неделина Кабаиванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубава е тази смиреност, тя винаги идва след проглеждане.
  • "Трепетният огън ме научи

    да подтискам лумналата страст –

    че с жарки чувства скоро ще се случи

    само пепел да остане в нас..."-!
  • ти си прекрасна...добра, красива и нежна е душата.
    прегръщам те, сърдечно.
  • Хубаво е с твоята поезия, Неделина! Не бъди послушна,плитчините са за другите, дълбоките води на чувствата ти крият много емоции и красота!
  • докосна ме

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...