22 мая 2019 г., 07:11

Житейско

1.1K 6 3

 

 

На злобата не отговарям с клетви.

И не просъсквам с думи най-отровни.

Знам: всеки трупа тежки лихви в сметките,

събирани в дебел тефтер там, горе...

 

Мечтател съм. И мъничко наивница...

В доброто вярвам, че не е заблуда.

Но добротата, знам, граничи с глупост,

подложиш ли и другата си буза.

 

Не се страхувам, даже и да падна.

Понесох много удари под кръста.

Напук на всички преживени рани,

запазих борбената своя същност.

 

На съвестта си само позволявам -

тя, както знае, нека тъй ме съди.

Във силата на истината вярвам

и себе си заричам се да бъда...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВАНЯ СТАТЕВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...