22.05.2019 г., 7:11 ч.

Житейско 

  Поезия
534 5 3

 

 

На злобата не отговарям с клетви.

И не просъсквам с думи най-отровни.

Знам: всеки трупа тежки лихви в сметките,

събирани в дебел тефтер там, горе...

 

Мечтател съм. И мъничко наивница...

В доброто вярвам, че не е заблуда.

Но добротата, знам, граничи с глупост,

подложиш ли и другата си буза.

 

Не се страхувам, даже и да падна.

Понесох много удари под кръста.

Напук на всички преживени рани,

запазих борбената своя същност.

 

На съвестта си само позволявам -

тя, както знае, нека тъй ме съди.

Във силата на истината вярвам

и себе си заричам се да бъда...

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??