Житейско
На злобата не отговарям с клетви.
И не просъсквам с думи най-отровни.
Знам: всеки трупа тежки лихви в сметките,
събирани в дебел тефтер там, горе...
Мечтател съм. И мъничко наивница...
В доброто вярвам, че не е заблуда.
Но добротата, знам, граничи с глупост,
подложиш ли и другата си буза.
Не се страхувам, даже и да падна.
Понесох много удари под кръста.
Напук на всички преживени рани,
запазих борбената своя същност.
На съвестта си само позволявам -
тя, както знае, нека тъй ме съди.
Във силата на истината вярвам
и себе си заричам се да бъда...
© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.
