22 may 2019, 7:11

Житейско

  Poesía
1.1K 6 3

 

 

На злобата не отговарям с клетви.

И не просъсквам с думи най-отровни.

Знам: всеки трупа тежки лихви в сметките,

събирани в дебел тефтер там, горе...

 

Мечтател съм. И мъничко наивница...

В доброто вярвам, че не е заблуда.

Но добротата, знам, граничи с глупост,

подложиш ли и другата си буза.

 

Не се страхувам, даже и да падна.

Понесох много удари под кръста.

Напук на всички преживени рани,

запазих борбената своя същност.

 

На съвестта си само позволявам -

тя, както знае, нека тъй ме съди.

Във силата на истината вярвам

и себе си заричам се да бъда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...