Житейско 2
452
0
0
От работа се връщам умърлушен,
едвам открехвам входната врата
и сядам на дивана изтърбушен
до мойта остаряла самота.
С нея сме си лика и прилика
и пиенето двамата делим –
аз пия ром, а тя мастика,
докле очите си отворени държим.
В квартирата студено е кюмбето.
Висулка от прозореца се киска.
Потънало е в прах пердето,
но има формите на ,,миска".
А ние двамата си пием –
другари верни в студа лют,
дорде съдбата ни забие
поредният житейски шут.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Янков Все права защищены
