От работа се връщам умърлушен,

едвам открехвам входната врата

и сядам на дивана изтърбушен

до мойта остаряла самота.

С нея сме си лика и прилика

и пиенето двамата делим –

аз пия ром, а тя мастика,

докле очите си отворени държим.

В квартирата студено е кюмбето.

Висулка от прозореца се киска.

Потънало е в прах пердето,

но има формите на ,,миска".

А ние двамата си пием –

другари верни в студа лют,

дорде съдбата ни забие

поредният житейски шут.