8.02.2023 г., 8:07

Житейско 2

447 0 0

От работа се връщам умърлушен,

едвам открехвам входната врата

и сядам на дивана изтърбушен

до мойта остаряла самота.

 

С нея сме си лика и прилика

и пиенето двамата делим –

аз пия ром, а тя мастика,

докле очите си отворени държим.

 

В квартирата студено е кюмбето.

Висулка от прозореца се киска.

Потънало е в прах пердето,

но има формите на ,,миска".

 

А ние двамата си пием –

другари верни в студа лют,

дорде съдбата ни забие

поредният житейски шут.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...