8.02.2023 г., 8:07

Житейско 2

446 0 0

От работа се връщам умърлушен,

едвам открехвам входната врата

и сядам на дивана изтърбушен

до мойта остаряла самота.

 

С нея сме си лика и прилика

и пиенето двамата делим –

аз пия ром, а тя мастика,

докле очите си отворени държим.

 

В квартирата студено е кюмбето.

Висулка от прозореца се киска.

Потънало е в прах пердето,

но има формите на ,,миска".

 

А ние двамата си пием –

другари верни в студа лют,

дорде съдбата ни забие

поредният житейски шут.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...