Може би от Господа е дадено

и във земята то поставено,

после като израсте взимат го събират го в Хамбари,

а от него и брашно се прави.

Слагат го във пещ, и излизат хубавички питки,

за да се нахранят всички.

Как възможно е от туй зрънце да се храни целий свет.

Това ни кара да се позамислим,

че не винаги големите неща са най-важни на света.

Малкото, то значи много,

в него космосът е скрит,

и без него ний не можем.