Може би от Господа е дадено
и във земята то поставено,
после като израсте взимат го събират го в Хамбари,
а от него и брашно се прави.
Слагат го във пещ, и излизат хубавички питки,
за да се нахранят всички.
Как възможно е от туй зрънце да се храни целий свет.
Това ни кара да се позамислим,
че не винаги големите неща са най-важни на света.
Малкото, то значи много,
в него космосът е скрит,
и без него ний не можем.