Може би от Господа е дадено
и във земята то поставено,
после като израсте взимат го събират го в Хамбари,
а от него и брашно се прави.
Слагат го във пещ, и излизат хубавички питки,
за да се нахранят всички.
Как възможно е от туй зрънце да се храни целий свет.
Това ни кара да се позамислим,
че не винаги големите неща са най-важни на света.
Малкото, то значи много,
в него космосът е скрит,
и без него ний не можем.
© Ивайло Стоянов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
