28.01.2025 г., 10:02

Житно зърно

396 0 0

Може би от Господа е дадено

и във земята то поставено,

после като израсте взимат го събират го в Хамбари,

а от него и брашно се прави.

 

Слагат го във пещ, и излизат хубавички питки,

за да се нахранят всички.

Как възможно е от туй зрънце да се храни целий свет.

 

Това ни кара да се позамислим,

че не винаги големите неща са най-важни на света.

Малкото, то значи много,

в него космосът е скрит,

и без него ний не можем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...