Жив мъртвец
на силите си, вейва гръб,
а ти на своя нос тромпета
надуваш и приглаждаш ръб...
на грях, чертите дето груби
бодат, по-остри и от трън:
жена ако не си долюбил,
как после ще те хване сън...
... как тя край пътя твоя лакът ще хване утре под ръка...
Стани или внезапно мракът,
подобно придошла река...
... над твоята черупка мека ще струпа сажди и вина: приживе мъртъв е човекът,
загърби ли среднощ жена...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
