Jun 14, 2011, 8:07 PM

Жив мъртвец 

  Poetry » Love
1404 0 26
Жена край тебе, из разцвета
на силите си, вейва гръб,
а ти на своя нос тромпета
надуваш и приглаждаш ръб...
на грях, чертите дето груби
бодат, по-остри и от трън:
жена ако не си долюбил,
как после ще те хване сън...
... как тя край пътя твоя лакът
ще хване утре под ръка...
Стани или внезапно мракът,
подобно придошла река... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Random works
: ??:??