Жена край тебе, из разцвета
на силите си, вейва гръб,
а ти на своя нос тромпета
надуваш и приглаждаш ръб...
на грях, чертите дето груби
бодат, по-остри и от трън:
жена ако не си долюбил,
как после ще те хване сън...
... как тя край пътя твоя лакът
ще хване утре под ръка...
Стани или внезапно мракът,
подобно придошла река... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up