Жив мъртвец
на силите си, вейва гръб,
а ти на своя нос тромпета
надуваш и приглаждаш ръб...
на грях, чертите дето груби
бодат, по-остри и от трън:
жена ако не си долюбил,
как после ще те хване сън...
... как тя край пътя твоя лакът ще хване утре под ръка...
Стани или внезапно мракът,
подобно придошла река...
... над твоята черупка мека ще струпа сажди и вина: приживе мъртъв е човекът,
загърби ли среднощ жена...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
