Жив мъртвец
Жена край тебе, из разцвета
на силите си, вейва гръб,
а ти на своя нос тромпета
надуваш и приглаждаш ръб...
на грях, чертите дето груби
бодат, по-остри и от трън:
жена ако не си долюбил,
как после ще те хване сън...
... как тя край пътя твоя лакът ще хване утре под ръка...
Стани или внезапно мракът,
подобно придошла река...
... над твоята черупка мека ще струпа сажди и вина: приживе мъртъв е човекът,
загърби ли среднощ жена...
на силите си, вейва гръб,
а ти на своя нос тромпета
надуваш и приглаждаш ръб...
на грях, чертите дето груби
бодат, по-остри и от трън:
жена ако не си долюбил,
как после ще те хване сън...
... как тя край пътя твоя лакът ще хване утре под ръка...
Стани или внезапно мракът,
подобно придошла река...
... над твоята черупка мека ще струпа сажди и вина: приживе мъртъв е човекът,
загърби ли среднощ жена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
