Жив съм

1 сент. 2009 г., 22:58

Поэзия » Философская

595 0 3

Живеем временно в безвремие,

живеем вечно за мига,

животът е една илюзия,

с която вечно сме в борба.

И тъкмо мислиш, че повеждаш,

съзираш бледа светлинка,

а всъщност дъното достигаш

самотен, пълен с вяра, без душа.

Живееме на бързи обороти,

достигащи ръба на лудостта

и в този свят студен, сиротен,

се чудя - къде ли сме сега.

И взирам се във свойта младост,

но в мен усещам старостта

как силата ми стана слабост,

а слабостта ми вдъхва сили да вървя.

И питам се какво ли се обърка,

къде загубих вярната следа

и лутам се по пътя да открия

пътеката, но пътят избледня.

Изгубил смисъла и вярата, и себе

вървя безцелно в тази пустота -

къде ще стигна, после ще открия,

но жив съм, щом още продължавам да вървя.

real_def

2009-09-02T00:26:40+03:00

Много ми харесаха тези философски разсъждения за живота, подредени в прекрасен стих. И аз съм се мъчил, и почти винаги съм стигал до този отговор, който е в края на стиха.
Дора (Дорика Цачева)

2009-09-01T23:16:40+03:00

Хубаво като замисъл, много истинско, започва много добре, но ако пипнеш тук-там ритъма ще стане страхотно. Поздрави!
natalia (Наталия Божилова)

2009-09-01T23:13:51+03:00

ех, живот