Жив съм
Живеем временно в безвремие,
живеем вечно за мига,
животът е една илюзия,
с която вечно сме в борба.
И тъкмо мислиш, че повеждаш,
съзираш бледа светлинка,
а всъщност дъното достигаш
самотен, пълен с вяра, без душа.
Живееме на бързи обороти,
достигащи ръба на лудостта
и в този свят студен, сиротен,
се чудя - къде ли сме сега.
И взирам се във свойта младост,
но в мен усещам старостта
как силата ми стана слабост,
а слабостта ми вдъхва сили да вървя.
И питам се какво ли се обърка,
къде загубих вярната следа
и лутам се по пътя да открия
пътеката, но пътят избледня.
Изгубил смисъла и вярата, и себе
вървя безцелно в тази пустота -
къде ще стигна, после ще открия,
но жив съм, щом още продължавам да вървя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Стоянова Всички права запазени
