Бенджи (Албена Стоянова)
23 17
1.09.2009 г., 22:58 ч.

Жив съм 

  Поезия » Философска
683 0 3

Живеем временно в безвремие,

живеем вечно за мига,

животът е една илюзия,

с която вечно сме в борба.

И тъкмо мислиш, че повеждаш,

съзираш бледа светлинка,

а всъщност дъното достигаш

самотен, пълен с вяра, без душа.

Живееме на бързи обороти,

достигащи ръба на лудостта

и в този свят студен, сиротен,

се чудя - къде ли сме сега.

И взирам се във свойта младост,

но в мен усещам старостта

как силата ми стана слабост,

а слабостта ми вдъхва сили да вървя.

И питам се какво ли се обърка,

къде загубих вярната следа

и лутам се по пътя да открия

пътеката, но пътят избледня.

Изгубил смисъла и вярата, и себе

вървя безцелно в тази пустота -

къде ще стигна, после ще открия,

но жив съм, щом още продължавам да вървя.

© Албена Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми харесаха тези философски разсъждения за живота, подредени в прекрасен стих. И аз съм се мъчил, и почти винаги съм стигал до този отговор, който е в края на стиха.
  • Хубаво като замисъл, много истинско, започва много добре, но ако пипнеш тук-там ритъма ще стане страхотно. Поздрави!
  • ех, живот
Предложения
: ??:??