Жив съм
Живеем временно в безвремие,
живеем вечно за мига,
животът е една илюзия,
с която вечно сме в борба.
И тъкмо мислиш, че повеждаш,
съзираш бледа светлинка,
а всъщност дъното достигаш
самотен, пълен с вяра, без душа.
Живееме на бързи обороти,
достигащи ръба на лудостта
и в този свят студен, сиротен,
се чудя - къде ли сме сега.
И взирам се във свойта младост,
но в мен усещам старостта
как силата ми стана слабост,
а слабостта ми вдъхва сили да вървя.
И питам се какво ли се обърка,
къде загубих вярната следа
и лутам се по пътя да открия
пътеката, но пътят избледня.
Изгубил смисъла и вярата, и себе
вървя безцелно в тази пустота -
къде ще стигна, после ще открия,
но жив съм, щом още продължавам да вървя.
© Албена Стоянова All rights reserved.
