8 авг. 2007 г., 15:56

Жив съм

Поэзия

865 0 4

Жив съм...

А над мене - хлад
В ръцете ми - останки от илюзии
Притихнали
тъмнеят и мълчат
разкаляните улици

Напрегнато
ужасно
жив съм,
а тиктака времето...

Градът не спи.

Стоим
сами
и чакаме
дъжда
Среднощното
кафе
горчи

Свещта догаря,
а нощта - сестра на гладните
протяга черни пръсти
Кръстим се
Без вяра
Безчувствени
Убиваме
децата си
и плачем
истински
когато вярваме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Доротея (Маргарита Дянкова)

Какво да кажа... Трогателно.

2007-08-08T19:36:25+03:00
Dreamerin (Христина)

отново невероятен начин на въздействие , много си добър наистина. Продължавай така

2007-08-08T18:34:29+03:00
evropa (Нели)

хубаво!

2007-08-08T17:01:48+03:00
anelie (Анелия Кирчева)

...малко тъжно-истински, но чувствен и реален...просто един отрязък от реалното отношение сами към себе си....поздрав от мен!

2007-08-08T16:48:43+03:00