иванпечев (Иван)
56 3
Aug 8, 2007, 3:56 PM

Жив съм 

  Poetry
603 0 4
Жив съм...
 
А над мене - хлад
В ръцете ми - останки от илюзии
Притихнали
тъмнеят и мълчат
разкаляните улици
 
Напрегнато
ужасно
жив съм,
а тиктака времето...
 
Градът не спи.
 
Стоим
сами
и чакаме
дъжда
Среднощното
кафе
горчи
 
Свещта догаря,
а нощта - сестра на гладните
протяга черни пръсти
Кръстим се
Без вяра
Безчувствени
Убиваме
децата си
и плачем
истински
когато вярваме.

© Иван All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Какво да кажа... Трогателно.
  • отново невероятен начин на въздействие , много си добър наистина. Продължавай така
  • хубаво!
  • ...малко тъжно-истински, но чувствен и реален...просто един отрязък от реалното отношение сами към себе си....поздрав от мен!
Random works
: ??:??