иванпечев (Иван)
56 3
8.08.2007 г., 15:56 ч.

Жив съм 

  Поезия
604 0 4
Жив съм...
 
А над мене - хлад
В ръцете ми - останки от илюзии
Притихнали
тъмнеят и мълчат
разкаляните улици
 
Напрегнато
ужасно
жив съм,
а тиктака времето...
 
Градът не спи.
 
Стоим
сами
и чакаме
дъжда
Среднощното
кафе
горчи
 
Свещта догаря,
а нощта - сестра на гладните
протяга черни пръсти
Кръстим се
Без вяра
Безчувствени
Убиваме
децата си
и плачем
истински
когато вярваме.

© Иван Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Какво да кажа... Трогателно.
  • отново невероятен начин на въздействие , много си добър наистина. Продължавай така
  • хубаво!
  • ...малко тъжно-истински, но чувствен и реален...просто един отрязък от реалното отношение сами към себе си....поздрав от мен!
Предложения
: ??:??