Жива
914
0
0
Отново ще те пия, отново ще те изгоря,
ще валя като порой в твоята душа...
Без милост ще беснея, силно ще крещя
и ще се слеем, ще изчезнем в светлина...
Ти нежно пееш, не говориш.
Погледни ме и във мене потъни!
Недей да стенеш, нито пък да молиш
и не сянка, а Човек бъди!!!
Нека в страст и мъка да се влеем,
а не в тиха радост любовта да се стопи!
Нека само миг да се копнеем,
но не и да се имаме в безлични дни!
Не океан, а капка на мен ми стига,
щом бушува в нея истинска вода.
Не искам да немея по любов красива -
искам да съм жива, искам да горя!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емануела Иванова Все права защищены
