12.08.2009 г., 0:31

Жива

911 0 0

Отново ще те пия, отново ще те изгоря,

ще валя като порой в твоята душа...

Без милост ще беснея, силно ще крещя

и ще се слеем, ще изчезнем в светлина...

Ти нежно пееш, не говориш.

Погледни ме и във мене потъни!

Недей да стенеш, нито пък да молиш

и не сянка, а Човек бъди!!!

Нека в страст и мъка да се влеем,

а не в тиха радост любовта да се стопи!

Нека само миг да се копнеем,

но не и да се имаме в безлични дни!

Не океан, а капка на мен ми стига,

щом бушува в нея истинска вода.

Не искам да немея по любов красива -

искам да съм жива, искам да горя!!!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емануела Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...