Не виня старостта,
нали още съм жива,
побелява косата ми,
бавно, красиво.
Тънките бръчици,
те ми отиват,
превземат лицето ми,
с фин мъх го покриват.
Не стискам ръцете,
нека треперят.
Не търся огледалото,
не там е проблемът.
Усмихвам се,
тя старостта е красива
и последен шанс,
да съм още щастлива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илонка Денчева Все права защищены
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
