Не виня старостта,
нали още съм жива,
побелява косата ми,
бавно, красиво.
Тънките бръчици,
те ми отиват,
превземат лицето ми,
с фин мъх го покриват.
Не стискам ръцете,
нека треперят.
Не търся огледалото,
не там е проблемът.
Усмихвам се,
тя старостта е красива
и последен шанс,
да съм още щастлива.
© Илонка Денчева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
