Лони (Илонка Денчева)
40 2
Sep 16, 2021, 11:09 PM

Жива 

  Poetry » Other
334 0 1

Не виня старостта,
нали още съм жива,
побелява косата ми,
бавно, красиво.
Тънките бръчици,
те ми отиват,
превземат лицето ми,
с фин мъх го покриват.
Не стискам ръцете,
нека треперят.
Не търся огледалото,
не там е проблемът.
Усмихвам се,
тя старостта е красива
и последен шанс,
да съм още щастлива.

© Илонка Денчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??