Лони (Илонка Денчева)
40 2
16.09.2021 г., 23:09 ч.

Жива 

  Поезия » Друга
316 0 1

Не виня старостта,
нали още съм жива,
побелява косата ми,
бавно, красиво.
Тънките бръчици,
те ми отиват,
превземат лицето ми,
с фин мъх го покриват.
Не стискам ръцете,
нека треперят.
Не търся огледалото,
не там е проблемът.
Усмихвам се,
тя старостта е красива
и последен шанс,
да съм още щастлива.

© Илонка Денчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??