25 мар. 2020 г., 12:48

Жива книга

666 0 1

И се оказва - всички пишем

жива книга.

Героите се плашат

от куршум.

Мерзавците шушукат,

/както винаги/

и подстрекават глума.

Такъв им е човешкия геном.

 

Заразата е повсеместна -

страх за утре.

Богатството е сняг

през март.

Спасителите в бяло

/ангели небесни/

и те се молят

да прескочим този трап.

 

И се оказва -

въздухът е важен.

И чистите ръце,

и умове.

Да пишем мъдро

в книгата си жива.

С любов на този,

който ще я прочете.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...