25.03.2020 г., 12:48

Жива книга

661 0 1

И се оказва - всички пишем

жива книга.

Героите се плашат

от куршум.

Мерзавците шушукат,

/както винаги/

и подстрекават глума.

Такъв им е човешкия геном.

 

Заразата е повсеместна -

страх за утре.

Богатството е сняг

през март.

Спасителите в бяло

/ангели небесни/

и те се молят

да прескочим този трап.

 

И се оказва -

въздухът е важен.

И чистите ръце,

и умове.

Да пишем мъдро

в книгата си жива.

С любов на този,

който ще я прочете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...