И се оказва - всички пишем
жива книга.
Героите се плашат
от куршум.
Мерзавците шушукат,
/както винаги/
и подстрекават глума.
Такъв им е човешкия геном.
Заразата е повсеместна -
страх за утре.
Богатството е сняг
през март.
Спасителите в бяло
/ангели небесни/
и те се молят
да прескочим този трап.
И се оказва -
въздухът е важен.
И чистите ръце,
и умове.
Да пишем мъдро
в книгата си жива.
С любов на този,
който ще я прочете.
© Христина Комаревска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
