25 mar 2020, 12:48

Жива книга

663 0 1

И се оказва - всички пишем

жива книга.

Героите се плашат

от куршум.

Мерзавците шушукат,

/както винаги/

и подстрекават глума.

Такъв им е човешкия геном.

 

Заразата е повсеместна -

страх за утре.

Богатството е сняг

през март.

Спасителите в бяло

/ангели небесни/

и те се молят

да прескочим този трап.

 

И се оказва -

въздухът е важен.

И чистите ръце,

и умове.

Да пишем мъдро

в книгата си жива.

С любов на този,

който ще я прочете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...