Тъй жива съм! И дива! Обуздавам!
С косите си оплитам ветровете,
с ръцете си живот им подарявам,
със устни ги целувам по крилете.
Тъй жива съм! След тебе съществувам!
Зениците ми пият всяка буря,
със сивите ù облаци лудувам,
със силата – стена ще прекатуря!
Виж, жива съм! Не вярваше, че вече
ще стана, ще се смея, ще желая...
Днес залезът зората не разсече!
Днес с морските вълни ще поиграя! ...