Жива съм
Тъй жива съм! И дива! Обуздавам!
С косите си оплитам ветровете,
с ръцете си живот им подарявам,
със устни ги целувам по крилете.
Тъй жива съм! След тебе съществувам!
Зениците ми пият всяка буря,
със сивите ù облаци лудувам,
със силата – стена ще прекатуря!
Виж, жива съм! Не вярваше, че вече
ще стана, ще се смея, ще желая...
Днес залезът зората не разсече!
Днес с морските вълни ще поиграя!
Ще тичам след хвърчилото на двора,
със нимфите ще пея с меден глас.
В падението намерих си опора,
денят без тебе любя с дива страст!
Тъй жива съм! И луда! Подарявам!
Във шепите събирам дъждовете,
на бедни и самотни ги раздавам,
та нека в тях да давят страховете!
Тъй жива съм! След тебе – дваж по-жива!
Звездите ми нашепват благослов!
След тази нощ скръбта ми си отива,
отива си със твоята любов...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Все права защищены
