Жива съм
Тъй жива съм! И дива! Обуздавам!
С косите си оплитам ветровете,
с ръцете си живот им подарявам,
със устни ги целувам по крилете.
Тъй жива съм! След тебе съществувам!
Зениците ми пият всяка буря,
със сивите ù облаци лудувам,
със силата – стена ще прекатуря!
Виж, жива съм! Не вярваше, че вече
ще стана, ще се смея, ще желая...
Днес залезът зората не разсече!
Днес с морските вълни ще поиграя!
Ще тичам след хвърчилото на двора,
със нимфите ще пея с меден глас.
В падението намерих си опора,
денят без тебе любя с дива страст!
Тъй жива съм! И луда! Подарявам!
Във шепите събирам дъждовете,
на бедни и самотни ги раздавам,
та нека в тях да давят страховете!
Тъй жива съм! След тебе – дваж по-жива!
Звездите ми нашепват благослов!
След тази нощ скръбта ми си отива,
отива си със твоята любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
