19.11.2009 г., 11:48 ч.

Жива съм 

  Поезия » Друга
1159 0 10

Тъй жива съм! И дива! Обуздавам!

С косите си оплитам ветровете,

с ръцете си живот им подарявам,

със устни ги целувам по крилете.

Тъй жива съм! След тебе съществувам!

Зениците ми пият всяка буря,

със сивите ù облаци лудувам,

със силата – стена ще прекатуря!

Виж, жива съм! Не вярваше, че вече

ще стана, ще се смея, ще желая...

Днес залезът зората не разсече!

Днес с морските вълни ще поиграя!

Ще тичам след хвърчилото на двора,

със нимфите ще пея с меден глас.

В падението намерих си опора,

денят без тебе любя с дива страст!

Тъй жива съм! И луда! Подарявам!

Във шепите събирам дъждовете,

на бедни и самотни ги раздавам,

та нека в тях да давят страховете!

Тъй жива съм! След тебе – дваж по-жива!

Звездите ми нашепват благослов!

След тази нощ скръбта ми си отива,

отива си със твоята любов...

© Кристина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??