Gracias a la vida
que me ha dado tanto...
Жива съм! Жива и будна, летя!
Крилете ми бели са, снежни, искрящи!
От облаци крехки кули градя,
звездите докосвам, тъй ярко блестящи.
Жива съм! Жива, избухвам, горя!
В пламък се раждам, в пламък копнея!
Феникс излюпен съм от пепелта,
в лицето на Мрачната Нощ аз се смея.
Жива съм! Жива, изтичам, валя!
Разплаквам от радост сърца от стомана!
С реки се надбягвам, с моретата спя,
и ручей съм буен, и капчица няма.
Жива съм! Пулс съм на Майка Земя!
От моята гръд планините изникват!
И черната пръст съм, и горски листак,
и хората смъртни мен първо обикват.
Жива съм! Пурпурна кръв във плътта,
розови устни танцуват от смях.
И горда пристъпвам - щастлива жена!
С нежно лице и със силна душа.
Жива съм! Виждам го, чувствам го, знам!
И бъдно, и минало вплитам в съдба!
Пълна със знания, светъл съм храм.
Отдавна родих се - преди вечността.
Жива съм! Сянка и слънце, и мрак.
Вселена безкрайна съм, пълна с живот.
И ти ще си жив, защото сега
пред те се откривам: Аз съм Любов!
© Тони Пашова Все права защищены
Обичам те!