Капе песен на нежен дъждец,
между клонки зелени потече.
Ноти литнаха звънна прашец,
тежестта се търкулна далече.
Всяко цветче засия в красота
и живота във него разцъфна.
Зрънце вяра отвали планина,
а на злото потокът пресъхна.
Из небесната шир Слово преля,
жадни сърца догоре напълни.
Всред пустиня плод чудно узря
в сухите кости живота се върна.
Капе песен от ситен дъждец
между клонки зелени потече
Твоите думи са нежен ветрец
пътят им кой ще препречи?
© Мария Все права защищены
Благословена вечер!