Пак се моля на страшните сънища,
да не мъчат и тебе, и мен.
Пак се моля на звуците в тъмното,
на дошлия във стаята ден.
Пак се моля. Без думи разплакани –
на Съдба, на Природа, на Бог.
Пак се моля за нещо, приятелю,
без да зная дори на кого.
Пак се моля... И пак съм на ръбчето
между думите и нещата.
Пак по-лошите в мене се връщат,
по-добрите минават оттатък. ...